Героите не умират, докато има кой да ги помни.

   Това е историята на един смел,горд и безстрашен родолюбец . Саможертва, направена от човек в името на една по-висша идея. СВОБОДАТА!

   Българин, избрал да заплати със смъртта си в името на една свободна Майка България. Герой , за който ние трябва да разказваме и помним, защото - героите не умират, докато има кой да ги помни.

   Никола Ганчев е роден на 5 февруари 1843 г. в с. Муратлии, Старозагорско. По професия е обущар.

   Съратник на Васил Левски. Председател на Старозагорския частен революционен комитет революционния комитет, основан от Васил Левски.

  Организатор и участник в Старозагорското въстание (1875), заедно с братята Михаил и Георги Жекови,Стефан Стамболов, Господин Михайловски, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Никола Райнов-Пантата и много други.         Заловен е през септември 1875 г. и изтезаван в продължение на няколко месеца. Обесен е в Стара Загора на градския площад пред очите на съгражданите си.

   Днес в Стара Загора в негова чест са именувани квартал и улица. Построен е паметник в центъра на града.^[1]

  Кольо Ганчев е личността която Стара Загора трябва да помни, почита и разказва. Роден на 5 февруари 1843г . в Стара Загора. Високообразована личност водена от една единствена цел-свободата на своя народ.

  Пръв приятел на Апостола Левски,съратник на Любен Каравелов и Христо Ботев. Не случайно Апостола му възлага да ръководи комитет в голям и стратегически град като Стара Загора. Той е и председател на Старозагорския революционен комитет от самото начало през август 1869г. Изключителните качества на Кольо Ганчев като лидер и организатор на старозагорските националисти скоро дават и плод – комитета става един от най-големите действащи звена със членска маса над 100 души.

   В борбата да види България свободна той жертва себе си и бива обесен едва на 33 г. възраст. Дори тогава, когато поглежда смъртта в очите показва истинска сила, смелост и безстрашие. Поемайки отговорността за бунта върху себе си без да предаде нито едно име въпреки жестоките мъчения в ареста заявява пред следствената комисия : "Моята цел и желание бяха да развея българското знаме върху турския конак и да видя Отечеството си свободно!“